Философски въпроси :p

С цел да ви привлеча вниманието, защото малко по малко аз лично изгубвам интерес, темите се изчерпват или пък пишем само в две-три, а останалите ги зарязваме, реших да създам нова тема за философските глупости. Значи тук ще обсъждаме "важни житейски въпроси". Общо взето на който не му се чете много най-добре да не чете Ако не ви е интересно и никой не пише тук темата ще отиде в Кошчето, но се чувствам длъжна да пробвам. Естествено без нецензурни думи, лигавни или неща извън темата на разговор. В това е разликата между тази тема и останалите раздели. Ако постът ви нарушава правилата ще го трия. Значи да започнем с страданието и състраданието - кажете всичко, за което се сещате. Кои са хубавите и лошите страни на това да страдаш и да изпитваш състрадание? Вие сте
П.С. за това писахме и в Изповедалнята, от там взех темата

страданието е нещо абсолютно нормално,част от човешкия живот,от същтността, от нещата през които човек минава ..
Разликата е тук,че при различните хора има различни форми ..
Идеята ми е - при хора с по-лабилна психика нещата се приемат по-тежко , докато човек с по-здрава психика / независимо дали тя е такава понеже е страдал достатъчно,дали е преминал през много неща,или нещо друго - не с това се занимаваме в момента :Р / много по-леко приема същото нещо.И ето давам веднага пример :
Ситуацията е следната - момче и момиче са заедно 1 седмица,млящят се , пишат си лигави смс-чета и късат
а) момичето е лабилно:
-До тук беше животът ми ! Хвърлям се от 16тия етаж ! Не мога без него ! .. Х_Х

б) емо :
-Живота е скапан,депресирана съм , къде ми е бръсначката .. тая сутрин си бръснах триъгълника с нея .. пф ..

в)Елена /сори , че давам пример с човек от форума,но просто така по-добре ще ме разберете/
-Бе мани го тоя сульо.. да иде да се гръмне некъде ! *плюе на челото му*

ето един малък пример за различните аспекти на страданието и как то бива възприемано от различните типове хора ..

Има още много какво да се каже,но не върви сама като някое хахо да си развивам логики ^^

П.С. Ели,може би само с теб двете ще си пишем в тая темичка ... ^_^

Напълно съгласна съм. Само че според мен няма как да си със силна психика, защото си страдал дълго. Човек когато страда много, това си остава в него. И дори да се прави, че за нищо не му дреме, вътрешно според мен винаги ще го боли. Естествено може да не се депресира, но ако по принцип си е по-чувствителен /или по-прост по моите разсъждения/ , винаги ще изживява страданието тежко. Това е нормално за такива хора.
Но хората просто рядко правят разлика между силна тъга, за която си струва да плачеш, и такава, за която просто няма смисъл. Ето тук се намесва и разума - дори да те боли, ако помислиш /ест ако си куха лейка няма как да се замислиш/ ще спреш да страдаш и ще продължиш напред. Затова чувствата могат да се контролират според мен. Аз мога примерно.
И това е лошото на страданието - то продължава дълго и остава в теб. За това трябва да включим защитните механизми на мозъка против депресии и да овладеем трика да чувстваме само щастието, а страданието да подминаваме /защото иначе то ще си остане в нас и ще се превърнем в същите лигли както повечето момичета, които са направо смешни... на 13 години си, ходила си с някой си там гъзар 2-3 седмици, той те реже, ти ревеш, правиш мизерии на горкото момче../.

относно силната психика идеята ми беше,че като си страдал имаш опита и вече някакси го приемш по - леко .. от теб си зависи дали ще го таиш в себе си или не ... :Р
ии бтв някакси като четях за гъзарчето,за мръсното .. някакси ме навяха спомени за 1 пример .. ти не отдавна ми сподели , нвм
ъм .. подхвани друго .. тук и двете сме съгласни .. просто всеки човек изживява всичко по свой си начин иии страданието съкс,но е част от живота ^

Ок, щом сме стигнали до съгласие горе-долу, нека говорим за вътрешната и външната красота. Значи хората често говорят, че трябва първо да гледаме вътрешната красота, само че това се превъща в клише. Какво всъщност е вътрешна красота?

външната красота е нещо преходно,докато вътрешната е точно обратно ^_^

Все пак мисля, че в момента, на нашите години, е много важно да гледаш и външна красота. Все едно да тръгнеш с някого само защото е печен по характер, а иначе да е отвратителен. Или най-добрата ти приятелка да е момиче, което не се къпе, не си мие зъбите и т.н. Иначе то момичето е "много добричко", бла-блаа-блааа... Само дето те е страх да я прегърнеш!

Ако сме свършили темата давай идеи.